Спайк протеинът и възпалителните процеси

Представяме резюме на лекцията на немския професор д-р Бенжамин Бьорнер “Как спайк протеинът разрушава вашия мозък и как можем да се предпазим?”, изнесена на уебинар, посветен на постковид през юни, 2026 г.:

1. Механизъм на действие и ефекти на спайк протеина:

• Проникване: Това е първият вирус, познат на медицината, който преминава през назалната лигавица, преодолява кръвно-мозъчната бариера и достига различни центрове на мозъка.
• Размножаване и разпределение: Спайк протеинът навлиза в цитоплазмата на клетката и започва да се размножава там. Може да бъде открит във всяка клетка на тялото и на нейния повърхностен слой – явление, което не е наблюдавано до момента.
• Реакция на имунната система: Затрупана от огромното количество спайк протеини, клетката се опитва да ги затвори в екзозоми и да ги изхвърли навън. Имунната система се обърква напълно, което води до:
  • Активиране на дремещи инфекции, които досега не са имали условия за развитие.
  • Поява на автоантитела и други нарушения.
• Изтощение и усложнения: Когато имунната система се изтощи и лимфоцитите намалеят, могат да се развият лимфом на Ходжкин, лимфаденопатии и синдром на мастоцитната активация (мастоцитите имат А2 рецептори, за които спайкът се закача).
• Съдова система: Тъй като съдовата система разполага с множество такива рецептори, спайкът нарушава тяхната функция (кръвоносните съдове се свиват и отпускат по-трудно), което води до тромбози, емболии и др. Увреден е и гликокаликсът, което предизвиква мозъчни промени и възпалителни процеси.
• Неврологични последици:
  • Спайкът уврежда невроглиялната тъкан, която поддържа невроните. Лишени от нормално хранене, те започват да загиват.
  • За последните 3 години се наблюдава 60% увеличение на невродегенеративните заболявания и екстремно нарастване на случаите на Паркинсон, Алцхаймер и амиотрофична латерална склероза.
  • Бележка за ваксините: Ваксинирането след преболедуване от К-19 се сравнява с наливане на бензин при горски пожар; увредите са на мултифункционално ниво (спайкопатия, засегнати хронични инфекции, микробиом, стволови клетки и поява на непоносимост към храни).

2. Изследвания и диагностика

За да се проследи състоянието и да се открие спайк протеинът (в екзозоми, имунни клетки или като S-частица), се използват следните методи и показатели:

• Специализирани изследвания: Използване на антибиотици за „откриване“ на спайка; прием на Revive капсули 2 часа преди изследването (метод на проф. Бриджит Кьониг).
• TNF (Тъканен некротичен фактор): Показва състоянието на кръвно-мозъчната бариера.
• S100B (в серум): Протеин, специфичен за глиалните клетки, който при нормална бариера не преминава в кръвта (повишеният серумен S100B не е напълно специфичен).
• Други маркери: Алфа-1 антитрипсин (за бариерата), калпротектин, както и измерване на антителата срещу АС2 рецепторите.

Кое е новото и необичайното за този вирус?

Ето кои са основните научни новости и аномалии, посочени в презентацията:

• Светкавично проникване в мозъка през обонятелния нерв: Това е първият известен на медицината вирус, който атакува директно обонятелния нерв и луковица, преминавайки кръвно-мозъчната бариера изключително бързо и нарушавайки функциите на различни мозъчни центрове.
• Неконтролирано производство и вграждане в тялото: Спайк протеинът се произвежда в цитоплазмата и ендоплазмения ретикулум на клетките, след което може да се вгради в повърхността на практически всяка клетка в тялото. Това явление никога досега не е наблюдавано при друг вирус или протеинов вторичен продукт.
• Патологично опаковане в екзозоми: Тъй като клетките се препълват със спайк протеин, те са принудени да го затварят в липидни мехурчета (екзозоми) и да го изхвърлят навън, което води до разпространението му към други клетки и до така наречения феномен на „шединг“ (exosomal shedding) при близък контакт.
• Глобална имунна дезориентация и автоагресия: Поради прекалено многото клетки, показващи „грешен идентификатор“, имунната система губи способността си да различава кое е свое и започва да стреля безразборно (автоагресивни процеси). Същевременно броят на лимфоцитите спада драстично (при 70–80% от пациентите), отваряйки път на тежки лимфоми и реактивиране на латентни инфекции (херпес зостер, борелия и др.).
• Трайно увреждане на съдовата система и „твърди тръби“: Поради унищожаването на ACE2 рецепторите, кръвоносните съдове губят еластичността си (способността да се свиват и отпускат), което води до тежки нарушения в микроциркулацията на мозъка, инсулти, тромбози и емболии.
• Епигенетично обръщане и екстремен скок на невродегенерацията: Отбелязва се 60% увеличение на невродегенеративните заболявания в рамките на три години (екстремно нарастване на Паркинсон, Алцхаймер, ALS и множествена склероза), дължащо се на факта, че вирусът/ваксината предизвиква епигенетични промени и уврежда поддържащата невроглиялна тъкан в мозъка, превръщайки го в „тенджера под налягане“ без отдушник.