В България има условия за лечение на постковид

В световен мащаб, близо 400 милиона души страдат от постковид, като след делта варианта почти 10% имат постковид, а след омикрон – 5%. Постковид е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява. До миналата година са направени 13 милиарда и 800 милиона ваксини срещу заболяването Covid-19.” Това споделя в ефира на предаването “Следобед за любопитните” д-р Чавдар Ботев.

 Най-големият проблем след Covid-19 се създава от спайк протеина (Spike protein). Половината от спайк протеина е от вируса, който минава през нас, а другата част – идва от ваксините.  Какво представлява спайк протеинът? Това е един шип и на практика в него се намират онези части, които водят до образуване на имунитет или антитела. Чрез него вирусът прониква в клетката. Страшното е, че при проникването в кръвта, без значение дали е от вируса или от ваксината, се образува една структура, наречена амилоиден фибриногенен микротромб и често той навлиза в митохондриите (универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки) и влошава тяхното функциониране.

“В момента учени и лекари от цял свят работят по този проблем. Оказа се, че този спайк протеин се явява нещо като бактериофаг и избива най-полезните бактерии в храносмилателната ни система. Оттам и множеството нови заболявания, като се започне от онкологични, автоимунни или всички тези заболявания се усложняват. В България разполагаме с цялата информация какво да се прави и как да помогнем на много болни, дори и в последния стадий, където се развиват дегенеративните заболявания, защото там се прилага лечение със стволови клетки. Една пълна кръвна картина ни дава на нас, лекарите, представа за състоянието на кръвоносните съдове и оттам може да се пристъпи към реално лечение.

По мои данни около 600 хиляди души в България са болни от постковид синдром, но това са хора с тежки проблеми, а има много други, които по-леко прекарват постковид. Първият типичен за постковид състояние симптом е, че не ви идва наум правилната дума, второ, една хронична умора, наблюдава се нарушение на вегетативната нервна система – примерно силно сърцебиене, паник атаки и дори мисли за самоубийство. 

Нещата наистина са много сложни и за това все по-често наблюдаваме отключване на различни заболявания, в това число и автоимунни, което е в резултат на увредените съдове и тяхното запушване. Най-често страдат органите в човешкото тяло, които имат най-малки кръвоносни съдове като мозъкът – и за това говорим, че симптоматиката е предимно неврологична.

Самият спайк протеин отива в тъканите и остава там до половин година, а в кръвта остава много години. Най-простото нещо, което можем да направим, е да изследваме антителата срещу вируса. В момента голяма част от хората имат много антитела и това понякога може да доведе до автоимунни заболявания. “

Съветът на лекаря е при всяко боледуване да правим Covid тестове и да изследваме антителата в кръвта си. България разполага с най-ценните лактобацили и пробиотици, а ние имаме знанията и възможностите да лекуваме постковид, категоричен е д-р Чавдар Ботев.

Д-р Чавдар Ботев е специалист по вътрешни болести и клиничен хематолог в София с над 30 години медицински опит. Професионалните му интереси обхващат широк спектър от съвременни терапевтични подходи от стволови клетки и тромбоцитни продукти за заместителна терапия и регенеративна медицина до плазмафереза и фотофереза при хематологични и автоимунни заболявания, автоложни тъканни лепила, микробиотична терапия и имунотерапия на онкологични заболявания. Разработва и прилага лечение и рехабилитация на пациенти с постковид синдром.

Цялото интервю на Ани Костова с д-р Чавдар Ботев от предаването “Следобед за любопитните” можете да чуете в звуковия файл.